Площадката пред блока, паркът или стаята за игри в детската ясла – това са местата, където се раждат първите приятелства, но и… първите сериозни детски битки.
Сценарият е до болка познат на всяка майка: вашето ангелче спокойно си играе, друго дете се приближава и посяга към камиончето му. В следващия момент тишината е взривена от силен писък, дърпане, а понякога и от неочаквана детска агресия – бутане или замахване.
Първата реакция на повечето родители е чувство на срам и неудобство. Бързаме да се намесим, казвайки: „Сподели де, нали си добро дете!“ или „Дай му го малко, виж как плаче“.
Но дали това е правилният подход от гледна точка на детската психология и какво всъщност се случва в главата на едно 2-годишно дете, когато някой му вземе играчката?
Ние, екипът на „Приключенци“, вярваме, че разбирането на детските емоции е ключът към тяхното правилно развитие. Добрата новина е, че „детският егоизъм“ в тази възраст е напълно нормален етап от развитието.
В първата част на тази статия ще развенчаем митовете за споделянето и ще ви дадем първите златни правила как да реагирате у дома и навън, без да карате детето да се чувства наказано.
Защо децата между 1 и 3 години НЕ могат да споделят?
Преди да изискваме от едно дете да бъде щедро, трябва да разберем как функционира неговият мозък. На възраст между 18 месеца и 3 години децата се намират в период на бурно изграждане на собствения си „Аз“. Те тепърва откриват, че са отделни личности от мама и татко.
За едно 2-годишно дете предметите, които държи, са буквално продължение на неговото тяло.
Когато друго дете вземе играчката му, неговият мозък не си казва: „О, то ще си поиграе 2 минути и ще ми я върне“. Неговият мозък изпраща сигнал за опасност: „Някой току-що отне нещо от мен и то изчезна завинаги!“.
Концепцията за време („след малко“, „за 5 минути“) все още не съществува за тях. Ето защо насилственото отнемане на играчка с цел „да се научи да споделя“ всъщност постига обратния ефект – кара детето да стане още по-несигурно, тревожно и отбранително настроено към вещите си.
Правило 1: Уважение към личната собственост
Представете си, че седите в кафене, четете интересна книга и непознат човек просто се приближава, издърпва я от ръцете ви и казва: „Аз сега ще я почета малко, ти си я чел достатъчно“. Звучи абсурдно, нали? Точно така се чувства и детето.
За да научим детето да споделя, първо трябва да го научим, че неговите граници и вещи са уважавани.
Практически стъпки:
- Игри с право на отказ: Когато сте вкъщи, не карайте детето да дава насила любимата си плюшена играчка на гостите. Нормално е то да иска да я запази за себе си. Насочете вниманието към други предмети:
- „Това е любимото мече на Ники. Той има право да си го пази. Но можем да дадем на твоето приятелче тези кубчета.“
- Разделяне на играчките преди разходка: Преди да излезете на площадка, направете бърз разговор:
- „Отиваме в парка. С кои играчки си готов да играете заедно с другите деца в пясъчника? Има ли някоя, която не искаш никой да пипа? Нека нея я оставим вкъщи.“
Това дава на детето усещане за контрол и сигурност.
Правило 2: Въведете концепцията за „Редуване“, а не за „Споделяне“
Думата „сподели“ е твърде абстрактна за малкото дете. Заменете я с много по-ясната и практична дума „редуване“. Това създава предвидимост и правила, които децата обожаваm.
Как работи на практика?
- Заемете позицията на неутрален рефер: Когато на площадката възникне конфликт за люлката или играчка, кажете:
- „Сега е ред на Алекс. Той кара количката. Когато Алекс приключи, ще бъде ред на Марти. Марти, ела да изчакаме тук и да преброим заедно.“
- Следете за спазването на сделката: Изключително важно е, когато първото дете пусне играчката, вие да се намесите позитивно:
- „Уау, Алекс, ти приключи и сега е ред на Марти. Благодаря ти, че изчака, Марти!“
Това изгражда доверие у детето, че неговият ред винаги се връща.
Правило 3: Бъдете „преводач“ на емоции, а не съдия
Когато децата се скарат за играчка, възрастните често бързат да намерят виновния и да наложат наказание. Вместо това, опитайте да „преведете“ емоциите им, тъй като в тази възраст те все още нямат речника, за да изразят какво чувстват.
- ❌ Вместо: „Спри да викаш, веднага върни камиона, че си тръгваме!“
- ✅ Опитайте с: „Виждам, че много искаш да караш този червен камион. Но Емо си играе с него в момента. Ядосан си, че трябва да чакаш. Нормално е. Искаш ли да покараме това колело, докато камиончето се освободи?“
Когато детето се почувства разбрано, нивото на стрес в мозъка му спада и то е много по-склонно да съдейства.
Очаквайте в Част 2...
Светът на детските площадки и социалните контакти крие много предизвикателства, но и вълнуващи уроци. Какво се случва обаче, когато детето излезе от защитената домашна среда и влезе в група от връстници – например в детската ясла?
В следващата ни статия ще разгледаме магията на детската група и социалната среда. Ще разберем как децата учат едно от друго чрез имитация и как престоят сред връстници помага на малкия приключенец да развие първите искри на истинска емпатия без сълзи и натиск.
Споделете с нас: Как реагира вашето дете, когато друго дете му вземе играчката на площадка? Напишете ни в коментарите под поста ни във Facebook!
